Автор: Василианна МерхебСкъпи отци, братя и сестри, За мен е огромна

Автор: Василианна Мерхеб

Скъпи отци, братя и сестри, 

За мен е голяма наслада да бъда тук и одобрявам това с огромна отговорност и духовна наслада, тъй като е доста значимо ние, славяните – български, сръбски и всички останали славянски нации – да поддържаме връзка. 

През последните години, десетилетия, се получи по този начин, че сред поместните Църкви няма тази обич, тази топлина и тази наслада в Христа. Така че най-важното за мен е, че съм тук като православна християнка, която желае да показа своята позиция за това, че нашата Църква кръвоточи. Тя кръвоточи и ние страдаме, без значение дали това е в Сърбия, в България, в Рус, в Украинската Православна Църква и на всички места по света. 

Така че имаме потребност повече молитвено, повече от духовна позиция да се обединим, да се укрепим и да действаме, да противостоим, тъй като си имаме работа с врага на човешкия жанр, с тези поднебесни духове на злобата, които в този момент ръководят цялото световно държавно управление. Трябва да знаем това и всички ние сме призвани да бъдем воини Христови.
Неудобно ми е пред вас, присъстващите тук отци, само че вие ни учите на това, по тази причина дублирам думите, които са ни завещани от светите отци и светиите, мога да кажа и сръбските светии от последните времена, които изключително ни предупреждаваха за икуменизма. 

Сега ще прочета отчета си, който ще бъде оповестен в цялостен размер, само че това, което сподели отец Пламенац, беше доста мощно. Беше нещо от сърце и като глас от небето. За мен това, което той сподели, се отнася за цялата Църква, за българския народ и за всички православни християни. За покаянието на колене пред Бога, тъй като народът, който е на колене пред Бога, никой не може да го пречупи. Ние като че ли забравихме за това. 

Тук имате катедралата „ Свети Сава “, през вчерашния ден я посетих и от неспокойствие не можах да помръдна вътре. Това беше като знак свише, че Сърбия ще пребъде като Православна и единствено като Православна. Ако Господ е устроил и позволил да се построи тази катедрала, това значи, че тук ще звучат камбани и сръбският народ ще устои, ще устои. И всички ние ще устоим, в случай че сме дружно. 

Благодаря ви, доста се вълнувам, като християнка, напълно без искания да съм богослов, богословите са светии. Но просто като последната християнка, която се вълнува и тревожи, ще кажа своите думи. Позволете да стартира да чета за обстановката в Украйна, която визира целия свят, визира всички нас и по тази причина не можем да мълчим, повече няма по какъв начин, не би трябвало да мълчим. Това визира нашето избавление, визира живота ни след гибелта, визира цялата безкрайност. Затова простете ми за това изявление, само че е належащо да се приказва за това. Моля всички вас да говорите, наш дълг е да приказваме. 

Църквата е най-важната институция в света, която е първовърховна, с архивърховно значение. Ако в Нея има проблем, то не е чудноват фактът, че страните са толкоз демократични, неолиберални, глобалистки, противников и не съставляват нашия глас.

УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (УПЦ) В КОНТЕКСТА НА СПЕЦИАЛНАТА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ (СВО)
/съкратен вид на доклада/

Св. преп. Лаврентий Черниговски (1868-1950) е споделил: „ Както е невероятно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, по този начин е невероятно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те дружно са Светата Рус. Наша родна дума е Рус и съветски. Задължително би трябвало да се знае, помни и да не се не помни, че е имало Кръщение на Рус, а не кръщение на Украйна. “?

През 2018-2019 година беше създаден принудително, макар волята на народа Божий на Украинската Православна Църква, невиждан неканоничен „ томос “ за „ автокефалия “ на разколническата конструкция „ православна черква на Украйна “ („ ПЦУ “). Това е безусловно политическа конструкция. И даже „ ПЦУ “ като абревиатура звучи е като „ политическа черква на Украйна “. 

Членовете на „ ПЦУ “ дори не са разколници в класическия смисъл на думата, тъй като освен нямат апостолска последователност, само че някои от тях даже са некръстени, наблягам, некръстени, и са аферисти, самозванци, „ самосвяти “ и дори някои са осъждани.

В пустеещи заграбени храмове без богослужения, в „ ПЦУ “ вместо Бога почитат страната, вместо Слава Богу скандират „ Слава на Украйна “ с тризъбец вместо Кръст, с украинския химн вместо Символа на вярата.
„ ПЦУ “, имаща всички белези на тоталитарна фракция, е доста рискова (понеже се прави опит по тази матрица да се основат екзархати по целия свят) и се явява хибридно отроче, родено в резултат съзаклятничеството сред политическата украинска власт и така наречен Константинополски патр. Вартоломей. По-добре да се назовава Истанбулски, тъй като Константинополски е архаично наименование, тамошното паство през днешния ден е най-много няколко хиляди души.

Със съслужението си с разколниците от „ ПЦУ “ и връчването им на лъжетомоса на 06.01.2019 година Вартоломей затвърди падението си като православен патриарх, който вместо посредством делата си да проповядва Христос и Неговият мир, се самодетронира, оглавявайки „ църковен майдан “ в Украйна.

От правно-канонична и богословска позиция текстът на „ томоса “ на „ ПЦУ “ (наричам го „ томос’19 “) съдържа догматично противоречие, състоящо се в изповядването на източен папизъм, който беше упоменат по-рано. Това е форма на еклезиологичната разкол на папизма, противна на догмата, че Христос е „ Глава на Църквата, която е Негово Тяло “ (Еф. 1:22-23), като в „ томоса “ се афишира, че Глава на Църквата е вселенският патриарх, а не Христос: „ …автокефалната черква в Украйна припознава като собствен глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски трон, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели “.

В „ томоса “ се следи и канонично противоречие, защото е налице рекламация на вселенския патриарх за правото на върховен решителен трибунал над всички клирици от всички поместни Православни Църкви. Отново наблягам, от всички поместни Църкви.

От самото начало на СВО от страна на УПЦ по отношение на Русия и РПЦ се следи втърдяване на тона: още в първия ден на СВО митр. Онуфрий се обръща към съветския президент „ неотложно да приключи братоубийствената война “, която е „ повтаряне на прегрешението на Каин, който от злоба умъртвил родния си брат “, а на 28.02.2022 година Синодът на УПЦ се обръща към патриарх Кирил „ да призове управлението на Руската федерация неотложно да приключи военните дейности “.

На 27.05.2022 година в Теофановския манастир в покрайнините на Киев се състоя Архиерейски Събор на УПЦ, прочут като „ Теофания “. Много архиереи, духовници и миряни от УПЦ не са съгласни с някои негови решения на ръба на каноничността, което е причина за вътрешно-църковен ерес. Все още няма ерес, само че обстановката е на ръба на ерес и това би трябвало да се подчертае.

Теофановския събор стана потребна инспекция и стартира очистителен развой, защото се видя, че в УПЦ години наред е имало владици като младия архиеп. Иона Черепанов, Сумският митр. Евлогий, които са с автокефалистки възгледи и за колаборация и обединение с разколниците, като освен това запретяват несъгласните с тях духовници.

Това е вътрешноцърковно гонение против своите свещенослужители, които поменават съветския патриарх, а в някои случаи даже ги предават на СБУ (Службата за сигурност на Украйна). Някои от тях са убити, други в този момент са в пандиза, а за някои даже не знаем къде са, те просто са изчезнали.

Откроиха се и митрополити, които споделят истината, като митр. Ионатан, който претърпя първия ерес през 1992 година, а в този момент още веднъж претърпява втория ерес и стои с достолепие, митр. Антоний Борисполски, митр. Лука Запорожки, митр. Арсений Светогорски, митр. Теодосий Черкаски.

Важно е да се означи, че макар всички дейности на УПЦ досега, Руската Православна Църква се отнася с духовна благосклонност и братолюбиво схващане, съзнавайки своята отговорност, като демонстрира дълбока угриженост, запазвайки Евхаристийно общение с УПЦ, което е поръчител за опазване на каноничния статут на УПЦ.

От началото на СВО УПЦ е дарила както за потребностите на  цивилното население, потърпевшо в хода на военните дейности, по този начин и за Въоръжените сили на Украйна и Службата за сигурност на Украйна над 140 млн. гривни (над 3 млн. евро) и към 7 хиляди тона филантропична помощ, може би и повече.

Въпреки всички старания на УПЦ по всякакъв начин да сътрудничи на властта, тази тактичност не дава резултат, а репресиите против УПЦ се преумножават. Това е просто нонсенс, УПЦ им оказва помощ, а те я гонят и УПЦ страда – от една страна от страната, а от друга от военните и всевъзможни силови структури.

В Украйна е открит институционален тероризъм, безусловно. Там просто в случай че кажеш „ Слава Богу “ и то на съветски, може да получиш патрон в челото. Областните и общинските препоръки в Украйна ежедневно взимат решения за преустановяване действието в страната на енориите на УПЦ. 

Колкото повече властта губи на фронта, толкоз повече усилва офанзивите против УПЦ. Ако проследим новините, ще забележим че е точно по този начин. Когато резултатите на фронта се влошат, незабавно се ускорява офанзивата против УПЦ, тъй че вниманието да бъде привлечено натам.

Укропрезидентът на духовния фронт посегна на Киево-Печерската Лавра. Това е духовната цитадела на Киевска Рус, и освен на Киевска Рус, това е духовна цитадела за целия свят, едно от най-святите места на земята. Това е парче небе на земята и напълно не ни е безразлично какво се прави там. съобщи на оскърбление от разколниците. А този президент, който е евреин и който няма никаква религия, даже юдейска, тъй като преследват и евреите, които пазят истината, съобщи Киево-Печерската Лавра на цялостното оскърбление от страна на разколниците.

В Украйна е открит нравствен тероризъм, може да се каже. Изфабрикувани са обвинявания срещу 8 архиереи на УПЦ (срещу тях има правосъдни процеси). Някои от тях са наказани, намират се под домакински арест, обвинени в тежки закононарушения, наложени са наказания с блокиране на активите на 14 архиереи, лишени са от поданство са 17 архиереи. Има доста пребити духовници, в това число архиерей, а той е представител на Господ Вседържител.

В Украйна безчинства шовинизъм като неоезичество, като прям сатанизъм, бих добавила, тъй като се вижда какви статуетки имат на фронта, където вършат вълшебства, молят се на оня с рогата. Там безчинства безспорен сатанизъм, покровителстван от управляващите: „ Азов “, „ Десен бранш “, „ Национален корпус “, „ C14 “, силовата извънредно последна група „ Торнадо “, демонстриращи, дублирам още веднъж, прям сатанизъм и демонични ритуали.

Броят на мъчениците измежду потърпевшите страстотерпци ще бъде популярен сонм, като те са убити единствено тъй като са православни и се възприемат като руснаци. Не знаем броя им, само че имам вяра, че те и в този момент се молят за нас да приказваме истината. Това е сериозен въпрос, към който би трябвало да се отнасяме с огромен боязън Божий. Затова, както беше казано тук, в случай че Бог е с нас, то кои ще е срещу нас, няма да мълчим.

Моделът, прилаган в религиозното поле в Украйна преди и по време на СВО без подозрение с дейната интервенция на Съединени американски щати, се явява деструктивна матрица за космополитен ерес, целяща чрез резултата на доминото да подчини всички поместни автокефални Църкви по света (общо 16) посредством хибридни политически репресии от страна на индоктринирани за тази цел марионетни държавни управляващи, които са национални предатели, погазващи волята на народа.

Тази скица дава своите отровни плодове в рамките на Македония, Черна Гора и Косово, в Литва, Латвия, Естония и Молдова. Така ще бъде на всички места, това е просто една матрица. 

Православието е подложено на голям брой тествания, сложена е икуменическата цел по основаване на световна „ черква “, управляем геополитически план, като „ ПЦУ “ в Украйна е една такава матрица, за която се прави опит да се приложи на всички места, във всички Православни страни.

Всяко безучастие по отношение на УПЦ задълбочава рецесията до космополитен мащаб, преумножавайки беззаконието, с което нито една поместна Църква не би трябвало да остава в безмълвно единодушие, тъй като е казано „ С безмълвие се предава Бог “ (свт. Григорий Богослов). Всяко безмълвие е равностойно на отпадане от Спасителния Кораб на Църквата.

Поради пагубната бъдеща цел на Вартоломей за съслужение с римския папа посредством оповестяване на общо празнуване на Пасха през 2025 година (1000 година от Първия Вселенски Събор), което е невероятно заради ересите на римокатолиците, би трябвало да има изрично разграничение от дейностите на истанбулския патр. Вартоломей.

Христовата Църква се намира на прага на ново време разделно и всяко Нейно поместно посланичество следва да застане и се дефинира с твърда позиция: признава ли разколническите противозаконни дейности на Фенер, съчетава ли се с тях, остава ли в Евхаристийно общение с патр. Вартоломей или не?

Концепцията на съветската държавна политика и СВО е цивилизационен избор срещу западния неолиберален глобализъм и Русия е единствената страна, способна да разбие този свръхцентрализиран еднополюсен модел. Освен денацификация и демилитаризация на Украйна, в църковно направление е неминуем процесът на деавтокефализация: изчистване на Църквата от Вартоломеевата разколническо-политическа конструкция, с което да се постави точка на трансатлантическия автокефализъм, с който ни нападат на всички места, в това число Сръбската Православна Църква.

Ние, славянските нации, още повече на Балканите, имаме общо бъдеще с обич в Христа, само че това с изключение на плодородно единение е отговорност, която задължава всички нас Съборно да се застъпим за УПЦ и да не бъдем безразлични към Нейните премеждия, както споделих по-рано.

Именно по тази причина през последните години архиереи, духовенство и миряни на Българската Православна Църква (БПЦ) не бяха равнодушни към гонението против УПЦ.

През 2018 година трима български архиереи доста ясно и мощно застанаха с позиция в отбрана на УПЦ – митр. Гавриил Ловчански, митр. Иоан Варненски и Великопреславски и митр. Даниил Видински. През 2019 година митр. Даниил изпрати писмо-позиция до редица поместни Православни Църкви, където доста изрично и задълбочено пази УПЦ. Бих споделила, че съгласно мен това е единствената в света мощна догматична обоснована апологетска позиция без аналог. През 2023 година игумени и игумении с братства и сестринства от 9 манастира на БПЦ, както и игуменът схиархим. Амвросий с братството на Светогорския Славянобългарски Зографски Манастир „ Св. вмчк Георги Победоносец “ се оповестиха в поддръжка на УПЦ. Това е доста значимо и имам вяра, че стои пред лицето на Бога.

В България българи, руснаци и украинци си оказват помощ и политическите или военните събития не могат да ни разделят. Вече неедна година събираме средства за нуждаещи се хора в разнообразни епархии на УПЦ и сме дружно в ежедневна молитва както персонално, по този начин и съборно под купола на храма.

Искам да подчертая, че в България руснаци и украинци се молят дружно под купола на храма се молят дружно и поддържат връзка като християни. Там няма никакви националистически противодействия, каквито се пробват да ни наложат политиците, медиите и други марионетки на Съединени американски щати.

Наред с това сме внесли в Светия Синод на 9 май 2023 година „ Отворено писмо – Възвание в поддръжка на Украинската Православна Църква и за опазване на каноничната съборност на Църквата Христова “. Писмото получи необятна социална поддръжка и гражданско самопризнание, събирайки за доста малко време близо 2000 подписа на духовници – български монаси, монахини, игумени от 6 манастира, свещенослужители от 9 епархии (над половината от всички) на БПЦ, миряни, представители на публични, научни и политически среди.

Друга безапелационна стъпка в тази посока е основаното на 19.12.2023 година от група архиереи и свещенослужители от разнообразни поместни Православни Църкви, взаимно с редица правозащитни организации с съвещателен статут към Организация на обединените нации, Международно правозащитно обединяване „ Църквата срещу ксенофобията и религиозната дискриминация “. Към момента в него вземат участие архиереи от пет Православни Църкви: Йерусалимска Патриаршия (митр. Тимотей, екзарх на Пресветия Гроб Господен на Кипър и архиеп. Теодосий Севастийски), Сръбска Патриаршия (митр. Иоаникий Черногорски и Приморски), Българска Патриаршия (митр. Гавриил Ловчански), УПЦ (митр. Теодосий Черкаски и Каневски и митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски) и Руска Православна Църква зад граница (митр. Марк Берлински и Германски), като в най-скоро време се чака в обединяването да се включат още архиереи. Няма подозрение в това, просто зависи от това по какъв начин всички ние ще продължим задачата си.

Що се касае бъдещето на УПЦ след СВО, значимо е да се каже, че то неизбежно ще бъде обвързвано с това до каква степен се простира територията на Русия, защото страната Украйна към този момент в никакъв случай няма да бъде в предходните си граници преди СВО. Единственият благонадежден поръчител за предпазване на Богодаруваната канонична необятна самостоятелност, каквато има УПЦ, се явява единствено и само РПЦ. УПЦ ще пребъде там, докъдето свършват границите на Руската Православна Църква.

След СВО, в случай че волята на народа Божий се окаже фактически за автокефалия, то пътят към подобен развой може да бъде само по каноничния ред както гласи получената от УПЦ Патриаршеска Грамота за самостоятелност и автономия: „ Украинската Православна Църква е съединена посредством нашата Руска Православна Църква с Едната Света Съборна и Апостолска Църква “ и посредством единодушието на останалия Православен свят, само че несъмнено очертаващата се наклонност е УПЦ да резервира предходния си каноничен статут, защото по данни на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците най-големият брой бежанци, които са се евакуирали в Русия, са украинци – към 3 милиона, в това число православни украински духовници, като доста от тях служат по света в разнообразни храмове точно под юрисдикцията на РПЦ, и България също не прави изключение.

Всичко останало отвън УПЦ изрично ще бъде ерес, няма да бъде Църквата Христова и няма да има избавление там, тъй като е отвън Христовия Кораб. И както е споделил схиархимандрит Иона (Игнатенко) Одески (1925-2012 г.), който е светец, въпреки и не канонизиран: „ Няма обособени Украйна и Русия, а има една Свята Рус. А да ни разделят взеха решение враговете, с цел да унищожат Православието в Малорусия. Но Господ няма да допусне това. “

Вярваме, че Господ ще устрои най-хубавото бъдеше за многострадалния украински народ с неговата Църква-мъченица Украинската Православна Църква, която кръвоточи по изповедническия път към Своята Голгота, Спасяваща се към Небесния Иерусалим, отпред със своя предстоятел Блаженейшият митрополит Онуфрий, който като добър овчар „ поставя душата си за овците “ (Иоан. 10:11) и сега носи вместо златна корона трънен венец.

Затова УПЦ е единствената Църква на територията на днешна Украйна. „ ПЦУ “ и всевъзможни други са разцепнически структури, политически структури и всевъзможни други неща – те просто не са Църквата.

В умозаключение ще кажа: Косово је Србија, както Газа е Палестина!

Благодаря Ви.

След отчета беше заложен журналистически въпрос: „ Тъй като тук чухме, че нашият православен свят има големи проблеми, може би е пристигнало време да се свика нов Вселенски събор, на който да се обсъдят тези проблеми и нашата Една, Съборна, Апостолска черква да даде отговор на това? “, на който бе отговорено:

Категорично, това е наложително. Според всички догми и в догматичен смисъл няма различен излаз с изключение на Събор.
От метода, по който ще приказваме, от метода, по който ще призоваваме нашите архиереи, когато даваме публичност на това какъв е казусът, който би трябвало да бъде решен, тогава, както беше казано тук, " Глас национален - глас Божий ", и свещеноначалието ще би трябвало да ни чуе и подобен Събор обезателно ще би трябвало да се състои.

В нашето Отворено писмо, което депозирахме в Св. Синод на БПЦ, подписка с огромен брой подписи от обществеността: църковна, академична, политическа, интелектуалци - в нея призовахме и президента, и Народното събрание да се вслушат и да кажат: българският народ желае и има подготвеност за това. Надяваме се, че нашият Синод няма да пренебрегне подписката.
Ако всеки Синод се вслушва в гласа на народа, този Събор ще се състои. От нашите молебствия и дейности зависи по кое време ще стане това. Но на подобен Събор патриарх Вартоломей би трябвало да бъде наказан за източния си папизъм, за самоуправството си, за разрушаването на Църквата, за това че заля с кръв Господния Хитон, на съвестта му лежат всички убити православни християни по време на СВО, в това число и тези хора, които са били принудително отвлечени да водят война. Те са християни, не са желали и са починали за това, че са били предадени просто като парче месо, за жалост, и тези хора за мен са мъченици.
Ще кажа, че Сърбия, България, Балканите са чудесна платформа за привикване на подобен Събор, можем да го създадем и с Божията помощ това ще се случи. Без Събор, без гласа на всички Православни Църкви, това е невероятно. Ние споделяме, че Вартоломей се занимава със безчинство и няма да постъпваме като него. Всичко би трябвало да бъде в духа на Христос, в духа на любовта и по тази причина всички са равни, всички патриарси са равни, всички Синоди са равни. И в духа на Христовата обич, в духа на каноничността и догматизма би трябвало да прозвучи позиция и да се възстановява животът в Църквата. Благодаря.

Източници: https://geostrategy.rs/rs/geopolitika/1580-pr-v-sl-vlj-id-n-ifi-ci-f-r-i-r-z-r-u-cr-vu
https://www.danas.rs/vesti/drustvo/ko-je-u-spc-ovlastio-vucica-da-pregovara-o-statusu-crkve-na-kim/